FlyFishing.BG - Онлайн магазин за мухарски риболов

Христо Мурджеев - Мунчо - Габрово

Здравейте, мили приятели, другари, светила, светилници и прочие осветителни тела, както и вие, светещи с отразената светлина на тези източници на вълнова енергия във видимия и невидимия спектър!
За срамотиите, се каня да ви хортувам от предната седмица, но по субективни и лишени от форсмажорност обстоятелства, го правя чак сега.
Та значи предната седмица и ние, подобно на Бат Стан Нови Софийски решихме да уважим празника, а и да посетим една от милионите пъстървови реки край Габрово (защото и ние си имаме няколко милиона такива водни артерии, в случай, че някой въобще си мисли, че сме лишени от подобни природни дадености). Избрахме една, която заради спорния й статут не бях посещавал от няколко години, въпреки, че не фигурира в Забраната за целогодишен риболов и вътрешните наредби. За всеки случай и с цел избягване на угнетяващи срещи и вербални излияния, решихме да останем в долната част, където селяните си пасат добитъка и са си организирали импровизирано сметище, от което цигани добират блага от първа, втора и трета необходимост и пълнят на аванта голямата си и малка потребителски кошници. Освен това, на същото място предприемчиви гражданя от околните населени места от градски тип мият колите си на аванта, докато под околните трънкосливки поразените от Амура и търсещи дискретност техни съграждани се отдават на дискретен секс в моторни превозни средства…
Тъй като моят скъп приятел Росен бе отпътувал за Русе, излета започна в съвсем нормален час, а по-точно осем и половина, което не ме направи по-добър човек, но пък ми позволи да се поизлежавам по-добре, да започна деня си спокойно, а ако щете и да си измия очите сутринта, защото все пак и Мухарските Джизъси имат потребности…
С пристигането на реката стана ясно, че нивото е доста високо, коритото е пълно до крайност, а течащия флуид е леден като вътрешната нормативна уредба на парк „Централен Балкан”. Лекомислено и с предно салто се метнах във водата и течението едва не ме събори, независимо, че на пръв поглед дълбочината в този участък не превишаваше тридесет сантиметра. Почти веднага стана ясно, че воденето на нимфите е в известна степен условно, защото същите изтичаха със скоростта на светлината и по-скоро се държаха като класически мокри мухи. Установих, че реално по-леките нимфи в чешки стил с 3 мм волфрамови глави потъват по-добре, поради гладкото си лишено от напречно съпротивление тяло, за разлика от дебелите заешки такива, независимо от 3.8 милиметровата си глава и допълнително оловно утежнение. Движението им по дъното се усещаше като високочестотна поредица от последователни почуквания, но за съжаление липсваше онова специфично подръпване, което кара нежните души да плачат, поетите да пишат стихове, композиторите да музицират, а Истинските мухари безстрастно да скубят, като едни истински машини за риболов, и изобщо не можеше да бъде сбъркано с никое друго...
Постепенно пъплехме нагоре срещу течението, докато стигнахме един нарочен за активна почивка участък. Тук успях да хвана две пъстървички около двадесет сантиметра – и двете на фазанови нимфички на кука 14 номер с 3 мм глава. Рибките бяха слабички, с дребни черни и розови точици, сребристи телца и кой знае защо някак ми напомниха гущери. За съжаление, батерията на новия ми апарат свърши, защото не я дозаредих, а междувременно новия също така калъф падна от джоба ми във водата и светкавично беше грабнат от течението.
Неврастеничните ми трескави действия не останаха незабелязани от две малки чудовища, които възторжено изкочиха от една беседка, хукнаха успоредно с мен по отсрещния бряг и жизнерадостно започнаха да мятат в реката камъне и дърве, пред незаинтересованите погледи на креаторите си, които имам чувство, че се отърваха от тях с облекчение, поне за малко. Под мен Цоньо също успя да хване две рибки и бяхме много доволни от развоя на риболова. Изобщо странни създания са пъстървите – дори и малките такива са способни да донесат радост и удовлетворение на човек, стига да е лишен от свръхмухарски амбиции и нагласи…
Полека-лека започнахме да слизаме надолу, като проверявахме вече обловените участъци, но вече окончателно бяхме признали пред себе си, че буйната вода направо скапва риболова, особено ако човек си е забравил оловните тежести за уипа. Някъде тук подобрих и собствения си рекорд от 21 скъсани нимфи и за финал избрах един много дълбок, широк(нямаше да мога да го преметна с уипа, дори и с удължителя до единадесет метра) и дълъг бързей, в който реших да оставя със златни букви пребиваването си в този участък от земната твърд, още повече, че колегата изтърва в този участък хубава риба при качването ни нагоре. Той се беше настанил срещу мен на отсрещния бряг и започнахме да мятаме имитации на инсекти, и се борим с природните стихии със самоотверженост, достойна за баба Илийца. Изкрещях през бързея, че няма смисъл да ловим в основното течение, защото нимфите ни ще стигнат дъното точно преди селото, а в отговор Цоньо извика от другата страна, че в колата имал цял сак с ябълки - комуникацията беше на ниво. През това време покрай нас профучаваха трошки, пълни с цигани, на цвят почти като негри, който висяха на „гроздове” през прозорците и някак насмешливо крещяха „К’о стаа, бате, к'о стаа - има ли риба, има ли?”…
Започнах да водя мухите по стръмния скат по брега, там където основното течение се отклоняваше навътре, и където можех да потъна с подаване на повече влакно и задържането му до пропадането на примамката до дъното. Беше леко смешно да тичам успоредно на брега, следвайки нимфите като пудел на каишка(изглеждаха точно така), но някъде на третото извозване усетих отчетливо, несравнимо с нищо друго щракване, което направо изпрати сърцето ми на дъното на подгизналите ми чизми, и след кратка борба, защото течнието опредлено и подмолно играеше на страната на рибата, пипнах първата си хубава пъстърва за деня(не, че съм воден от елементарни габаритно-масови мотиви, но все пак е приятно човек да знае, че не си амортизира съвкупностите от косми и редки земни елементи за този дето духа, без да пренебрегваме и успокояващата сигурност, че в реката има живот, защото тя осмисля цялостното ти пребиваване и някак си те прави ако не по-добър, то поне по-умиротворен). При по-внимателен оглед стана ясно, че рибата не е „истинска” пъстърва, защото както предполагам повечето от вас вече знаят, според капацитетите има клети създания, които не могат да се кипрят с това претенциозно име, защото тялото им е прекалено широко, точките им са овални, сред тях има такива с кафеникав и черен цвят, а освен тези чисто визуално-естетични признаци, за капак били и безплодни, или казано накратко - гените им са дали фира. Пролях няколко сълзи от мъка, че съм хванал неистинска пъстърва, още няколко от съчувствие към бедното създание, което не съзнаваше своята фалшивост, и които му подействаха като саламура. За финал пророних и още няколко, защото не разполагах с електрони в батерията, за да му направя снимка, но уви, такава беше горичвата реалност…
Малко по-късно изтървах една педарка, която се откачи сред серия акробатични подскоци по водната повърхност, последвана от още две добри риби, които обаче не успяха да се измъкнат така ефирно "ни лук яли, ни лук мирисали", независимо, че ползвам куки без контри. Откакто могат да се намерят у нас, ползвам куки "Кнапек" номер 12 и 14 за нимфа и чешка такава, от които съм изключително доволен, незвависимо от привидната им и фактическа грубост. Кълванетата бяха много ясни и отчетливи – просто нямаше начин да останат незабелязани дори от простосмъртен мухар, да не говорим за свръхестествено създание като скромния ви разказвач. Всички риби клъвнаха на сиви заешки нимфи с дъбинг собствено производство по една част катеричи и заешки такъв и общо една част полипропиленова прежда и ув-браун айс.
Някъде тук решихме да сложим край на излета, защото е скапващо да се бориш с течението, което прави всичко възможно палаво да ти намокри бретона, точно когато не очакваш, без да споменаваме перманентните взаимодействия на клетите ни и подгизнали като сюнгери пръсти с коварните дънни камъни.
Та това е мили приятели, другари, светила, светилници и прочие осветителни тела, както и вие, светещи с отразената светлина на тези източници на вълнова енергия във видимия и невидимия спектър! Дето се казва „когато сме най-зле, нека сме така”. От мен толкова, от другите божества – повече!

п.с. Позволявам си да пусна и част от снимките с рибките на Савек.