Абонирайте се за моя канал в YouTube !

В този репортаж освен моите снимки са публикувани и снимките на Станислав Мънков, за което изказвам своята благодарност!

На връщане от EWF 2017 до Мюнхен и двата дни риболов на Гойсерер Траун и Ретенбах Стани Мънков предложи да направим и един риболов пътьом на река Савиня в Словения - река непозната за всички нас. В деня, в който пристигнахме и се настанихме се разходихме до Можире - селце общо взето в средата на риболовния участък, който е с дължина 15 км от река Савиня и още толкова от един неин приток - Дрета. Погледнахме реката, колкото Стани да нахрани рибите с един стар козунак и да видим от моста количество огромни кефали (имам впредвид от 60 см нагоре), още по-големи бели мрени и хубави американски пъстърви, които съвсем естествено първи обираха пуснатия козунак от моста ...

Разходихме се с колата и до горния риболовен участък - близо до село Любно, който се стопанисва от друго дружество - там реката става по-планинска, но за съжаление забраната за риболов там не бе изтекла - 15.04., а на Можире е до 01.04.

Обнадеждени от поведението на рибите на моста на Можире на другия ден си купихме дозволите от базата на местния клуб, намираща се на едно езеро точно на реката и близо до моста. Естествено кръчмата бе пълна с трофеи:

Разделихме се на две - Стани Мънков с неговия приятел тръгнаха надолу към рибите, които видяхме от моста, аз с пловдивските майни Иван Попов и Коцето Карагьозов - нагоре да разгледаме реката. Аз съвсем естествено при разузнаване тръгвам с най-универсалния комплект лично за мен, който не ме е подвеждал вече на много места по света и с който мога да си позволя да ловя по всякакви начини - от супер малки сухи мухи, през нимфи до огромни пъстървови стримери - това е прът с бланки NEXT 10' #3 и шнур Snowbee Thistle Down WF #2-5. Започнах също и с любими мои стримери за пъстърва - Muskrat Zonker, цвят олив - точно като на филма. Още при първите подавания имах подгонване като само видях тялото на пъстървата, след още минута усетих и първата атака, която за съжаление пропуснах или просто рибата не взе добре стримера. Над мен реката бе стравнително плитка - като льосова плоча, но с една единствена дълбочина точно по средата - нямаше начин да не чака нещо там. Подадох доста отдалеко и интуицията не ме подведе - нещо ужасно тежко ме взе и си се прибра в дупката. На мен ми са се случвали и друг път подобни сценки - да ме вземе добра американка и дори да не разбере какво й се случва. Интересното става след като разберат ... и с тази стана страшно, реката изведнъж й отесня, блъска с глава наляво-надясно като обезумяла, разхожда ме, натиска ме яко в бързея ... тежка риба ... Но така или иначе успях да я поуморя, да я приближа до брега в по-тихото, Коцето се опита да ми помогне и да я кепчоса, но кепа си дойде малък и я извадихме като сьомга на брега - хващайки я отзад за опашката - 70 сантиметрова дебела американка:

Коцето над мен след това забоде риби:

Иван подаде на същото място, където се беше спотаила моята риба и веднага го взе прекрасна 60-сантиметрова красавица:

Чухме се с другата група, която също бяха хванали хубави американки, а Стани и няколко доста добри бели мрени:

Ето и нашия домакин - Андрей - приятел на Станислав от световните първенства:

На едно не толкова дълбоко място на реката (на филма се вижда добре) пред мен се обърна една дунавска пъстърва (Hucho Hucho) над метър - за първи път виждам на живо такава риба - удоволствието е огромно ! Продължих нагоре по реката с периодично хващане на хубави и дебели американки:

Стигнах и бента, който бяхме видяли от колите предния ден.

Там след няколко подавания нямах нито един удар, а мястото изглеждаше много обещаващо. Сложих малко по-тежки стримери, които все пак с кастинг подавах в самата пяна и изчаквах малко да потънат - веднага хванах една американка около 60-те см, а след още две подавания още при пропадането на стримера ме взе и първата в живота ми дунавска пъстърва (Hucho Hucho, или още наричан от нас "Таймен", макар "Hucho Taimen" да е разпространен само в Азия). Но да оставим това на ихтиолозите - тайменът си е таймен и макар и само "бебе" - този, който хванах бе 60 см - за мен си беше огромна радост и силно се надявам късната есен и ранната зима да се върна в търсене на големите представители на този род:

През това време Мънков отиде с колата да вземе Поли, която още с влизането си хвана рибите и коментарите са просто излишни:

В един момент решихме да се разходим и да огледаме още участъци от реката още повече като определено започнах да мисля как ще се върна наесен за таймените ... Видяхме още бентове, ВЕЦ-ове, стигнахме до устието на Дрета - притокът, който също е разрешен за риболов. Там се вдигаха липанчета и се получи интересно за момент, но пъстърви нямаше въобще. 

След това слязохме почти в най-долния участък, като по пътя проверявахме доста перспективни места, но също без голям успех - в края на деня се оказа, че участъкът в който сме започнали е "Хвани и пусни", а нагоре и надолу по реката членовете на словенския клуб имали право да задържат определен брой пъстърви и резултата беше налице - риби почти нямаше. Понеже нямат право да задържат липаните от няколко години - липани определено имаше в тези участъци и се получи риболов. За разлика от карстовите реки - тук не искаха никакви малки BWO-та - в конкретния момент се люпеха Марч Брауни (March Brown), сложих един обърнат парашут по модела на Рой Кристи - липаните се вдигаха почти на всяко минаване.

Не бяха много едри, но определено добри риби между 30 и 40 см. Хванахме по някоя риба и се върнахме по средата на участъка, където пък продължихме да ловим американките:

Стани пък се заинатил на рибата, която хванах сутринта и съответно след няколко смени на мухите я хванал и той ...

И както каза той вечерта - "Да дойдат българите да ти хванат най-голямата пъстърва ... и то два пъти за един ден ..."

В самия край на деня Коцето и Иван откриха едни липани, които си се хранеха вечерно ... нахранихме ги и ние с нашите мухи почти до тъмно - дори накрая не си виждахме и мухите, а рибите си ги вземаха ...

Един прекрасен ден на река Савиня в Словения, който лично аз дълго ще помня! Направих и едно филмче за някои от моментите, които успях да хвана с камерата ...