Щастието ми се усмихна и късметът отново беше с мен - за трета поредна година след безумното изложение EWF край Мюнхен имахме покана от организаторите и посетихме две австрийски реки за риболов с изкуствена муха и шнур - световно известния участък от Траун - Гойсерер Траун, който се обитава само от трофейни липани и на който направихме страхотен риболов миналата година и един по-малък приток на Траун - красивата река Ретенбах (Rettenbach). Гойсерер Траун бе вдигнала ниво и познатите ни места с липани бяха малко по-трудно достъпни, а бяха удължили позволения участък за риболов с около километър още надолу по течението. След огледа, който направихме с Иван Попов и Константин Карагьозов от Майна Флай предния следобяд и отразявайки факта, че времето бе облачно и дъждовно решихме да потърсим големи американки със стримери и нимфи в новия участък. Хванахме ... но малко и малки  ... Реката си беше откровено плавателна, качихме се в участъка точно под езерото Халщатерзее - Коцето премина по другия бряг откри местообитанието на една хубава американка и една балканка около 50-те см. Аз останах на липанския бряг, за 10-тина минути с нимфата (18-ка Тиемко 100, опашка перце от петел, тяло - жълт боди куил на Хендс и шалче от пийкок айс дъбинга им) хванах хубав липан около 45 см, за съжаление дъжда се усили и приключихме този пореден риболов на Траун.

Следващият ден бе отреден за излет по Ретенбах - неголям (по техните стандарти) приток на Траун, в който има много добра популация на балкански пъстърви. Сутринта след като си взехме лицензите се разделихме на две групи по трима човека - Поли, Стани Мънков и негов приятел в едната кола, аз с Иван и Коцето - в другата. Мънков избра да тръгнат от втичалото на реката нагоре, ние тръгнахме от един мост, на няколко километра над тях. Дните бяха облачни и доста дъждовни, люпене на насекоми почти нямаше. Стримерите са забранени по тази река и всички започнахме с риболов на нимфа. Разрешени са две нимфи на линията и започнахме да хващаме риби на традиционни нимфи, които използваме и тук - фазанови и заешки имитации на нимфите на майските мухи. Хващайки по няколко риби още под моста започнахме да слизаме внимателно по реката, открихме много красиви вирове и съответно и размера на рибите се увеличи. Искахме да се качим нагоре по реката, но за съжаление пътя беше затворен, а единствената пътека водеше към изградена туристическа екопътека по ждрелото на реката, което изглеждаше грандиозно. Нямахме друг вариант освен да слизаме към групата на Стани и която срещнахме след определено време. Всички бяха хванали добри риби, а Поли бе арестувала страхотна балканка. Продължихме с риболова, аз отделих малко време и на фотографията и направих и някоя добра снимка. Между снимките хванах и достатъчно бройки балканки между 45 и 50 см, които ми осмислиха деня и пребиваването на реката. Стани бе слязъл долу до устието, където пък бе открил американки, качващи се от голямата река и спирайки на един бент. Показа ми ги, хванах и аз няколко от тях, а той през това време съзря една наистина добра и реши да се занимае с нея. Аз тръгнах отново нагоре по течението и бях сигурен, че ще успее да я излъже и просто чаках позвъняването. То не закъсня - след 10-тина минути телефона звънна с думите - "Хванах я!" - страхотна борбена американка 62 см, която му бе вдигнала адреналина до крайност - пурата в устата му говори повече от думите ми. Това беше и рибата на деня - един страхотен ден, на страхотна река, със страхотни хора и страхотни риби!

В този репортаж освен направените от мен снимки съм използвал и снимките на Станислав Мънков, за което изказвам огромната си благодарност!