За мен това беше сбърната мечта - да подавам мухите си под мангровите дървета! Благодарение на моите най-близки роднини Любка и Николай Коеви изкарах една прекрасна седмица във Флорида, изпълнена с много риболов! Бяхме отседнали в тяхната къща в Нейпълс / Флорида и когато не бях със сина ми по разходки и за риба в Мексиканския залив - лових интересни риби в езерото в двора на къщата - USA Fly Fishing Adventure - Part VI - Florida Mayan Cichlids. Обикновено някои от дните бяхме на плаж - за мен най-голямата изненада бе да видя на живо прилив и отлив. Любака (Любо Антонов от Уисконсин) ме бе предупредил, че това ще е най-важното за мен в риболова, но на плажа забравих, че съществуват такива явления - определено се сепнах, когато морето взе да се оттегля ... Интересни бяха птиците, включително пеликани, за които местната власт прави много за тяхното опазване, морски звезди, които си живееха в пясъка по дъното на морето и какво ли още не ...

Интересни ми бяха и тропическите бури, които обикновено бушуваха всеки следобяд - за кратко, но яростно:

Първите риби, които успяхме да видим и съответно хванем бяха Джаковете - Джак Крeвали (Jack Crevalle). Ловуваха на глутници - типично по морски, "джурумите" които правеха бяха страховити. Естествено първо хванахме от по-дребните джакове, които въпреки размера си се бореха безумно и си беше предизвикателство и те да се извадят на брега:

Аз лових с 11-ти клас мухарски прът Guideline и плуващ шнур, ползвайки едни слайдърчета, които си бях направил за морето в Гърция.  Оказаха се много успешни и джаковете ги вземаха с охота. Моят шурей Николай и неговия кумец Десо ловяха със спининг и големи морски воблери. Един от тези воблери впоследствие беше забит в моята глава и се наложи "операция" на средата на залива с рязане на куки и пробиване на скалп - за моя радост всичко се размина добре "като на куче" ... 

Общо хванах 7 различни вида риби - освен джаковете имаше едно единствено снуки (Snook), различни снапери - red snapper, mangrove snapper, зарганчета, lady fish (малък родтвеник на тарпона) и още няколко вида. Естествено относно най-желания от мен тарпон ми беше ясно, че няма да имам честта да се сборим - не е сезон и ми казаха, че нямам шансове да го видя по това време на годината. 

Имахме няколко срещи с морските крави (Manatee) - едната от тях я помислих за някакъв дънер по дъното и реших да се отблъсна с греблото да не го закачим - туловището обаче се размърда и не ми позволи - навсякъде бе пълно с табели да не се безпокоят тези животни. Бях свидетел и как се хранят делфини на 50 см дълбочина под мангровите - всичко хвърчеше навсякъде - уникална гледка ...

Единият ден посетихме остров Сънибел (Sanibel Island), където с лодка под наем направихме много хубава разходка и риболов. Посетих култовото място - Тарпон бей (Tarpon Bay) - можете да прочетете от сниманата от мен табела за какво става въпрос:

Иначе от лодката си помислихме, че сме видяли един тарпон, но ще го пишем в графата - "може би / иска ни се" ...

И капитанът - Николай Коев:

След като оставихме лодката успях да хвана едно малко снуки (Snook), което заедно с тарпона (Tarpon) и редфиша (Redfish) са най-ценните видове риба от риболовна гледна точка в този район. Доста по-късно разбрах разбрах, че точно снукитата искат много бавно водене на примамката и затова общо взето нямах голям успех с тях, макар на много места да им подавах - оприличавах риболова им с този на распера - много активни хранещи се риби, страшно много дребосък около тях и съответно една единствена такава риба на моите стримери.

Не беше същото положението с джаковете - там попаднехме ли на "джурум" - още с първите подавания имах зверски удари - моите слайдерчета ги подлудяваха. 

Там обаче пък имаше друг проблем - малките се вадеха някакси, но големите въобще нямаха такова намерение - борбата бе жестока, въпреки 11-тия клас, с който ги теглех или по-скоро се опитвах - те заставаха с леко плоското си тяло настрани и не ми даваха големи шансове - страшно борбени морски риби. Коментирайки с местни риболовци после наистина се оказа, че джаковете нямат никаква кулинарна стойност, но са страхотен борец за риболов. Няколко пъти ми се случи да закача по-голяма риба и след примерно минута борба рибата изчезва от линията - проверявам - всичко е наред с линията, при такава борба контрата със сигурност е забита в рибата и реших, че най-слабото звено ще е устата на рибата. Така и се оказа - при следващите риби бях много по-внимателен и въпреки, че се извадиха бяха на ръба на откачането, както се вижда от долната снимка - явно от огромната си сила сами си бяха късали устите:

Силно се надявам животът някога отново да ме запрати там, естествено много по-подготвен ... Направих и последната серия от моето приключение в Съединените Щати - Мексиканския залив:

Сподели

Цитати от приятели

" Ангел Илиев - София На няколко пъти се застоявах 15-20 минути почти неподвижно на едно място. Тогава рибите минаваха толкова близо близо край мен, че дори се почуствах като част от тях. Надвечер преди свечеряване рибата започна да скача като пощуряла. Пак застоявах неподвижно на едно място и когато скочеше риба на 3-4 метра от мен... трудно е да се опише какво е изживяването, тръпката, наистина се чувстваш като част от всичко това, и всичко това там далеч от шумните булеварди, високите сгради, тълпите. Далеч от всякаква суета. Сам, реката, скачащите наоколо рибки... Това не може да се опише. Трябва да се изживее. "
Ангел Илиев - Ачо - София

Моите клубове

Мухарски Клуб "Стримерите"

Спининг Клуб "Стари Видри"

Федерация на Мухарите в България

Европейска Флай-Фишинг Асоциация