stop view Info
/
      preview
      Album
      Photo
      Date
      Dimensions
      Filename
      File size
      Camera
      Focal length
      Exposure
      F Number
      ISO
      Make
      Flash
      Views
      Comments
      ozio_gallery_fuerte

      Място - Река Янтра - село Ценово - "Камъните" и "Падналото дърво" (наши си наименования)

      Време - слънчево, тихо

      Налягане на въздуха - постоянно за последните 24 часа
      Ниво на реката - 165 см
      Температура на водата - 21 градуса
      Бистрота на водата - мътна, около 30-тина см видимост
      Време за риболов - 4 часа - 6:00 - 10:00

      Дилемата беше не какво, а къде?
      Дали да се тормози расперът по Дунава или по Янтрата. Избрах Янтрата, за да видя как е реката след последното голямо покачване и еветуално да се провери и кефала. За кефала няма да отварям и дума, понеже положението беше трагично - няколко по педя и малко - явно още не се беше освястил. За сметка на това расперът беше в стихията си! Мястото на което отидох още по развиделяване си беше типично расперско. Това е ляв завой на реката, на около 500 метра надолу по течението от мостовете при село Ценово. Типично е със стеснение на реката и съответния голям бързей, като преди стеснението има множество малки бързеи, каменисто (доста рядко срещано в долното течение) дъно по левия бряг (откъм Русе). Веднага се включиха вчерашно-изработените бели "расперски" стримери. Настана сериозен екшън с поредица от няколко дребни и средни распера ... Обаче имаше и много "куци" удари - усещах удара и тежеста на рибата, а не можех да я засека. Мислех си - има и дребни расперчета - лакомници - дори бях хванал малко преди това едно от тях на осата, докато проверявах кефала. Но не като да нямам опит с распера от спининговия риболов - хващал съм такива дребни расперчета на 4-ти номер блесна - какво е за него някакъв си стример. Обаче и когато едно "прасе" атакува стримера, захапа го, сгъна ми пръчката и го пусна (и съответно сърцето ми скочи в съответния преден джоб на елека) реших, че проблемът е в дължината на опашката на стримера, която бях пуснал достатъчно дълга с цел по-голямо дразнене на рибата. С нипера я срязах на половина и този път вече нямаше празни удари. Моментално лепнах един 45-сантиметров красавец (иначе гледащ малко сърдито по снимките).


      28.Август.2005

       
      Сподели
      contentmap_plugin

      Цитати от приятели

      " Д-р Константин Братанов Доближих се тайно.. почти с припълзяване до водовъртежа, който си бях нарочил още от брега и много внимателно се прицелих на границата с тихата вода.. Така се стреснах.. , че ми трябваха няколко минути за съвземане, за да мога що годе да подам прилично втори път.. Цялата струя мигновено след цопването се премести пред очите ми .. Какво беше това животно не видях, но усетих пълна изненада .. като ”водо-тресение” беше... Добре ,че бях все пак на 3-4 метра разстояние .. да не седна.. Второ подаване .. приблизително пак там.. Сега вече подготвен... засичам.. Йес!  "
      Д-р Константин Братанов - София

      Моите клубове

      Мухарски Клуб "Стримерите"

      Спининг Клуб "Стари Видри"

      Федерация на Мухарите в България

      Европейска Флай-Фишинг Асоциация