FlyFishing.BG - Онлайн магазин за мухарски риболов

Ранобуден пуризъм, за щастие с време за следобедна дрямка

Христо Мурджеев - Мунчо

Kу-ку, мили приятели, другари, корифеи, капацитети, ерудити, колоси и титани!
Какво мислите, че правих днес? Много просто - направих си разходка с моя мил другар - препочитаемия Росен на един друг фристоун, за да го проверя как е, след като преди две години пуснахме на два пъти рибки вътре. Оказа се, че е в изключително добро здраве, но всичко по реда си.
Като ви казвам, че сме се "разхождали", трябва да уточня, че нещата далеч не протекоха толкова гладко. Уважаемия Велев се опита да ме съсипе много преди реалния риболов, като обяви, че началния час на започване на излета ще бъде в 5.00 сутринта, като по този начин не съвсем спортсменски се опита да елиминира конкуренцията в мое лице. С кански мъки, умело аранжирани с рационални аргументи, успях да изкопча още половин час, обаче не отпусна повече. С по-голям успех можех да се надявам от някоя керемида да прокапе масло - Росен явно е злоупотребил с габровската жилка... Вследствие на нехуманно ранния час, който бе уточнен още в началото на предходната седмица, от стрес аз загубих здравия си сън, като прекарах последните няколко дни (и нощи) в безсъние, като пострада дори и следобедната ми дрямка на работа...
Но да не се отплесваме с подробности, днес сутринта каляската цъфна точно в 5.30 пред вигвама ми и аз се спуснах вътре по росата. По-скоро това бе само външен ефект, тъй като адхезната влага по епидермиса ми се дължеше на повърхностно забърсване - резултат от нетвърде умело миене на очите. Тъкмо влязох вътре, събрал цялата мирска скръб, когато Росен ми нанесе втори удар, като мe обдари с ужасно непуристки стример, който беше по-дълъг от ... сещате се, и в него бе вложен материал, от който бих могъл да изработя тридесет парашута, още толкова роял коучмъна, а от тръбичката спокойно бих могъл да си пия мохитото (при условие, че в "Билла" най-сетне заредят отново със зелени лимони). Опитах се да се абстрахирам, но това творение имаше изключително изцъклени очища и мога да се закълна, че ме следеше с поглед през цялото време, докато сладко си приказвахме ...
С пристигането на реката (и предшестващото го близо едночасово скално катерене по нанагорнището), стана ясно, че ако бяхме тръгнали в пет часа, просто нямаше да можем да намерим пътя, да не говорим, че неистински мухар не би могъл да си навърви мухите в тъмнината. Първата ми работа като старостилец беше да извадя Стария Завет, върху който Роската се закле, след като му порязах пръста с джобната си ножка. Някак си много ми допадат заложените в него идеи "зъб за зъб и око за око", плод на първичността на Яхве, в сравнение с култивирания и благ Бог Отец, призоваващ смирено да си поднасяме бузите, за да се плющим по тях, или да се целуваме, в зависимост от конкретната ситуация. След като свършихме тази формалност от съществено значение, най-после можехме да преминем и към по маловажни неща като риболова. Разкритикувах Росен, че се е явил неопрятен пред този олтар на Истинския мухар - мухарската река от регионален мащаб, а именно без "Сейдж", "Харди" или в краен случай - "Уинстън" и можехме да започваме.
Естествено, го пуснах пред мен – този обичай датира от пещерната епоха с присъщите й саблезъби тигри и пещерни мечки, когато гостите били пускани отпред с предимство.Аз бях избрал да ловя на нимфа, а той - на суха муха - пипкава работа, като се има предвид колко е обрасло всичко, обаче той се справи отлично, размахвайки с шнура с изящността на Лили Игнатова . Както се оказа, и двата метода бяха доста резултатни - за малко повече от четири часа мятане на кадиси се хванаха предостатъчно риби. Росен успя да хване близо 50 (петдесет) броя, като масовия размер беше около педя, но имаше и няколко по-големи екземпляра. Най-предпочитаните мухи бяха 'роял коучмън" във вариант парашут и микромохикана на д-р Косьо. Аз лових на чешки, фазанови нимфи и имитации на пупи на ручейник, като всички видове бяха еднакво резултатни. Направи ми впечатление, че за разлика от предходния излет на другата река, тук рибите предпочитаха мухи, издържани в убити цветове и без атракторни елементи, като изключим златната глава, за разлика от тоталното превъзходство на черните глави през последните няколко излета. Като Истински мухар и Регионален Бог, обаче останах недоволен от куките без контра на "Гамакатцу", които ползвах. Поради късото острие, много риби се откачаха преждевременно, докато се опитвах да им направя снимка или позирахме пред Росен, което важи особено за най-големите екземпляри. На практика дори минимално охлабване на линията или скок нерядко водеха до откачане, не че имам мераци да опипвам риби. При куките "Кнапек" такива проблеми не съм имал, стига да се забоде веднъж, а същевременно рибите се стръскват много лесно, с елегантна чупка на китката. Но такива дребни кусури не помрачиха разходката на чист въздух, по време на която бяха анализирани в дълбочина редица мухарски теми от уртикариен характер, както и по-елементарни въпроси, свързани с ентропията на вселената, раждането на елементарните частици и разрядността на числото "пи". Лових без индикатор, защото просто не ми е необходим, като ползвах паралелен флуорокарбонов лидер с диаметър 0.205 мм и дължина около метър, на който връзвах още около метър типет с диаметър 0.12 или 0.14. За типет по принцип ползвам много качествен монофил, защото не искам да пълня реката с флуорокарбонови изрезки, които ще се плакнат вътре завинаги, а аз късам доста, но това е дребната цената на съвършенството и сливането с божествената същност ...
Общо-взето в десет и половина приключихме риболова по взаимно съгласие, още повече, че Росен бе призован от семейни обязаности, все още имащи абстрактен и чисто познавателен характер за мен. Обаче му обещах утре да го заведа на трета мухарска река, ако обещае повече да не ми подарява стримери. Накрая му отправих и предупреждение, че ако следващия път се яви по такъв недостоен за висотата на положението му и обекта за посещение начин - без „Сейдж” или „Харди” (което е равносилно на това, да идеш в Рим, а да не гръмнеш по папата), няма да бъде допуснат на реката, дори и да разполага с елече JMC и бутиков кеп – ненужна вещ, тъй като ние по Габрово не сме гнуснави и действаме директно с ръце. След тези финални уточнения направихме едно спускане, достойно за ски слалом от кръг на Световната купа. Аз лично подтичвах особено усърдно, защото мисля в следобедните часове кротко да пия мастика с айран (дали пък не е „айрЯн”) и шопска салата с много маслини, в подбрана компания, анализирайки въпроси от първостепенно значение, свързани с размера на женските мамологични профили както и връзката между цвета на косата и обема им. Ми така де – не всичко е риболов – ние него си го практикуваме на мухарските реки за 2.08333333333(3) лв. на месец. Баси кефа, представете си.
Прилагам и няколко снимки. За съжаление, съм пипнал някаква настройка на апарата и са доста „маносани”, а сигурно и ранния час и липсата на осветеност са допринесли за "оформлнието" им. Но фотосите са примитивизъм – без тях всеки вижда нещата с душата си, пречупени през вътрешния му мироглед, би казал философът – идеалист.

Понеже имах честта и удоволствието да присъствам на този излет и да бъда един от "Мунчовите герои", естествено посъбрах и достатъчно снимков материал, макар снимките ми да бледнеят пред майсторството на автора на разказа wink ... Росен

ozio_gallery_nano