FlyFishing.BG - Онлайн магазин за мухарски риболов

Христо Мурджеев - Мунчо

Здравейте, мили приятели, другари, свръхестествени и безвръхестествени същества, и божества от мухарския пантеон!

Вчера, докато лежах кротко на прокрустовото ложе на екзистенцията, четейки три книги едновременно, внезапно в съзнанието ми изплува една мисъл. Така и така всеки си носи кръста, но защо човек трябва да мъкне някакви неестетични нацепени, груби и криви греди, вместо подходящо обработени такива, старателно полирани, минати с ленен безир и три ръце нитроцелулозен лак, аристократично лъщящи като роял, така че на човек да му е кеф да си виси, а на страничните наблюдатели - да го гледат. smiley

Веднага позвъних на другото регионално божество - моя скъп приятел Робко и едва го склоних да отидем за риба, макар и вече към обяд. След като установихме, че в общата си част въжделенията ни съвпадат (с тази разлика, че аз на първо място поставям размера, а той – стегнатостта), дойде ред на най-отговорната част от претворяването на идеята в материя, и по-точно да докопаме дуалистичната проекция, включваща падуана и каляската му.

Същият продължаваше да се бори героично и с променлив успех с мрежата (помните я от предното ни повествование), така както Тезей с Минотавъра. Освен това беше поправил пет дънни платки и повредил още толкова. Едва го измъкнахме от слузестите пипала на работата, които се бяха протегнали чак от делника и точно в дванадесет часа жизнерадостно пъплехме по шосетата на Стара Планина, която както всички помним от училище, е младонагъната планина.

Час и нещо по-късно, в ранния следобед, стигнахме до крайната точка на планираната дестинация, измъкнахме се от колата в движение и се засилихме с такъв мерак към реката, сякаш предстоеше да вадим злато, а не риби. Имахме опасения да не е прекалено мътна, заради изминалата седмица и изсипалия се дъжд по време на пътуването, но тя се оказа бистра като сълза, макар и с доста високо ниво. Плъзнахме по нея като охлюви след... дъжд и почти веднага започнахме да скубем, колкото и нескромно да звучи, особено ние, а падуана по-умерено. Кълванетата бяха постоянни, но определено имаше селективност в поведението на рибите. Предпочитаха нимфи с бедни, тънки и тъмни тела, без значение дали от заешки или фазанови фибри, за разлика от друг път, когато най-удачни са дебелите, разчепкани заешки. За да повиша потребителната им стойност, дори ги разрошвах допълнително „за да им излязат червата”, както казва Бат Стан, но независимо от тези полети на креативността,успях да хвана само 3-4 риби на тях. Същевременно Робко беше преминал на сухи мухи, подтикнат от активността, като сподели, че рибите не придиряли въобще какво точно им пада отгоре.

Независимо от тези дребни спънки, пъплехме нагоре със средна скорост от десет риби в час, като успях да хвана и една с ханш, докато говорех по телефона с Росен от РусИ и жестикулирах, тъй като не мога да говоря без ръце. devil Минах край импровизирано сметище, където божествените ми умения не останаха незабелязани от група цигани, които извличаха от него блага от първа, втора и трета необходимост. Докато ловях в тактилно темпо, тумбата скандираше „Ай, Госпут, Госпут”, без да подозира колко близо е всъщност до истината. devildevildevil За награда подарих на циганетата няколко мухи и една трета ролка типет, който не ползвам, защото не е достатъчно снобарски, въпреки че казват, в Севлиево бил популярен(тук за щастие нямаме т.13). Даровете ми предизвикаха известен разкол сред тях, който дъртия ром прекрати в зародиш с няколко саблени удара.

Бях изпратен със славословия и след още малко джапане из водата, аранжирано с внимателно премерена доза алпинизъм, успях да стигна до крайната точка на днешния излет. Там вече ме чакаше Робко, застанал под една аранжирана с декоративни перила полянка над реката, където заниманието му бе привлякло две туристки, които следяха с нескрит интерес как си пипа въдицата. Притесних се особено за едната дама, да не се преметне през перилата, тъй като под влияние на гравитацията някои нейни естествени придатъци вече бяха изпаднали от дълбокоизрязаното и запотено деколте. devildevildevil
На този последен участък хванахме по още някоя рибка, като аз демонстрирах, че освен с дясната ръка и ханш, съм в състояние да го сторя и с „левачката”, както казва Ицо Стоичков. Нескромно е да казвам колко точно риби хванахме, само ще вметна, че подобни постижения тук са реализирали само казанлъшкия Аполон - Бат Стан и жрецът на Асклепий – Флайко. Интересен момент, дори чисто неангажиращо и само от визуална гледна точка бе, че успоредно от едни и същи места се ловяха риби с най-различна окраска и особено петна. Така и не успях да различа кои са истинските балкански пъстърви, а кои - кафяви, нещо явно понятно само за ограничен кръг посветени. Имаше малки и големи черни, червени и кафяви точки, заедно и поотделно и от толкова пигментация накрая пред очите ми започнаха да се въртят разноцветни петна с различна големина, които в крайна сметка отдадох на липсата на джин с тоник, понеже междувременно беше станало съвсем горещо и слънцето ядно препичаше на дъжд.

Тъкмо се натоварихме в колата и се изсипа пороен дъжд, за да напомни, че не е валяло от цяла вечност. За финал се отбихме в едно крайпътно кръчме, където с Робко се хидратирахме с лелеяните хвойново-хининови комбинации, докато падуана скръбно нормализираше йонния си баланс с айрян с много сол. devil

За финал като един истински Джизъс сътворих дъга, която да ви подаря, защото както е казал Русо „малките подаръци крепят голямото приятелство”. devil

Та това е, мили приятели, другари, свръхестествени и безвръхестествени същества, и божества от мухарския пантеон! От миналата седмица – толкова. Отивам да си монтирам купичката на къпинга – в момента последния писък на гъзарията (който звучи като фалцет) е да се ползват такива от мрежа, и аз, както подобава на един следящ отблизо модните тенденции естет, своевременно съм се оборудвал с такива. devil