Този текст го преведе от канадски форум и пусна във форумите на Фишинг Мания през лятото на 2007 година Желю от Габрово, живеещ дълги години в Канада и ловящ страхотни риби там. Ето личния му сайт - http://www.troutsalmonchar.com

Иначе ето какво намерих в тукашен форум:

Внимавайте, ако сте си наумили да ставате мухари. Това може да ви грабне и обсеби живота ви.

Вижте мен. Само преди няколко години бях нормален човек. По два пъти в годината с приятел ще се заредим бира и ром и ще тръгнем със старата ми каравана към някое езеро около Мерит или Камлупс. Обикновенно ще влачим флатфиши или червеи и ще си прекарваме чудесно. Понякога хващахме а понякога не, но щом имахме бира и ром, кого го беше грижа. Утрепвахме всяка риба която хващахме, и никога не си и помисляхме за пускане. Ако някой бе предложил такова нещо само щях да го изгледам... да хващам и да ги пукам обратно, що за глупост е това?

После един ден човек ми даде неговата мухарка за да я взема на поредната “риболовна експедиция” с момчетата. Взех я без много да му мисля, защото риболова не ни беше основно занимание, ако се сещате какво имам в предвид. И ето ме на езерото на следващия ден и си мисля да пробвам и тази мухарка. И почвам да влача с мухата, която си купих на хижата, като си милех колко е глупаво това. Шнура и пръчката не оказваха никакво съпротивление във водата, въобще нищо не можеш да усетиш. За мен можеш да усетиш когато ловиш само като чувстваш действието на флатфиша или блесната. Понякога не можеш да разбереш има ли риба на края или не, но поне знаеш че НАИСТИНА ловиш.

И тогава изневиделица удря риба. Съвсем малка пъстърва, но скача от водата и почва да се впуска в ляво и дясно, а аз усещам всяко движение което прави. Сякаш съм свързан в едно с рибето. Никога не бях усещал такова нещо. Никога не съм знаел колко енергия има пъстървите за размера си и колко ще се борят за да се спасят. Хващам я, а тя още скача и се мъчи да бяга. И в следващия момент аз съм я пуснал обратно. Не мога да обясня защо го направих и не осъзнавах че живота ми се е променил завинаги.

Малко по късно реших че ще мина през магазина и може би ще си купя евтинка мухарка за следващото излизане с момчетата догодина. Попитах продавача колко струва една полу-свястна мухарка и той ми каза около двеста и петдесет долара. (и това преди 7 години). Помислих си “този за глупак ли ме взема?” Знам, че не знам нищо за риболов на муха и че има някои много запалени хора, които биха платили толкова пари за бога, но аз не съм един от тях. Та си излязах с най-евтината пръчка и макара, която видях, но си взех хубав шнур защото всеки ми беше казал, че трябва, но пак бях раздразнен, че съм похарчил много повече отколкото мислех.

Всичко се разви лавинообразно след това. Реших че ми трябва нещо от което да ловя, та се върнах и си взех надуваем пояс (като лодка), разбира се имах нужда и от гащиризон и плавници, които вървят към него. Купих си неопренов гащиризон, защото е “евтин”, но в същност вече харчех стотици долари. И преди да разбера какво става, започнах да ходя на курсове по връзване на мухи всеки петък вечер. И всеки път като ни даваха нова муха за връзване, аз ходех да си купувам материали и не излизах преди да съм дал четиридесет-петдесет долара. В следващия момент имам вече и менгеме и всичко, за което мога да мисля докато не ловя риба е връзването на мухи. Стотиците се превърнаха скоро в хиляди.

Един шнур не беше достатъчен – това и всеки глупак може да го разбере поне. Имах нужда от потъващ шнур, а да си взема само резервна ролка за макарата не ми вършеше работа – далеч по-хубаво беше да имам два комплекта и да ги ползвам едновременно.
Ами ако ще давам парите поне да си увелича шанса за възвръщаемост. Но сега с две пръчки и макари в надуваем пояс реших, че не покривам достатъчно терен. Имах нужда от по-бързоподвижно средство, за да капитализирам върху времето което прекарвах в риболов, което вече беше всяка събота и неделя (е, да си призная от време на време се измъквах и след работа през седмицата).

Та си купих лодка Ауткаст (чисто нова от магазина за само $400), която ме придвижваше по-бързо и ме издигна по-високо за по-далечни замятания.

Но след като почнах да хвърлям по малко, разбрах какъв мек макарон беше първата ми пръчка. Имах нужда от нещо с повече гръбнак в него. Намерих си изгодно Томас и Томас, но не можех да ползвам такава пръчка с евтина макара, та си купих подходяща... още стотици и стотици долари. В това време вече не ми стигаше да ловя около Ванкувър, а всеки уикенд ходих из вътрешността. Ами разбира се, че горях и много бензин, но какъв е смисъла да имаш всичката екипировка ако няма да я ползваш? Но в вътрешността беше горещо и неопреновия гащеризон ме убиваше, имах нужда от дишаща материя. Още стотици. Но БЕЪР гащеризона пропускаше и си казах “Живота е прекалено кратък за да го карам с мокър задник” и си купих СИМС. Разбира се че за тях хвръкнаха още $500, но ако ще имаш хоби поне да се кефиш на макс, нали?

Но проблема с гащеризона е, че можеш да изкараш само известно време без да излезеш за да пикаеш. Ами това си е пълна загуба на време, особено ако си карал целия път до ез.Тунква за да хванеш люпенето на бомърите. Имах нужда от конвенционална лодка, за да мога да пускам вода в кофата и да не пропускам и секунда. Проблема беше че освен лодката имах нужда и от подходяща кола за да я тегли. По това време ловях само на нимфи, а приятелите ми които също бяха риболовци на нимфа (бях изгубил предишните си приятели защото вече можех да говоря само за риболов) имаха солидни лодки. Изглеждаше нормално и аз да имам такава (а и трябва да си мобилен на Тунква защото рибата се движи). И си купих употребявана 4 метрова Спрингбок и нов мотор Джонсън за сила. В края на краищата можех да си пазя гащеризона и надуваемите лодки за туристически приключения.

Освен това, най-добрия риболов по езерата на нимфа е Юли и Август и беше по-добре да стоя там, защо да се връщам въобще в къщи. Така че имах нужда от каравана в която да стоя. Взех си нов джип Такома 4х4, за трудните места и 7 метрова каравана.

Но с жена и кучета караваната не беше достатъчно голяма, та ми трябваше повече простор за моята екипировка (по това време имах 7 пръта и 7 макари и шнурове, включваи 3 Седжа, един Айлъндър, един Харди и три Ламсън-а. Така че си купих 10 метрова каравана, но сега имах нужда от нов камион, за да я тегли и си купих нова Тундра. Така нещата вървяха добре за известно време, но после разбрах че към края на Август слънчевите панели на караваната не бяха достатъчно силни да зареждат акумулатора, а аз без моята музика и филми нямаше как да мина и осъзнах че ми е нужен генератор. Евтините са шумни, и всеки който обича приятелите си трябва да отчита техните чувства. Това означаваше Хонда ЕУ2000, която струваше горе долу толкова (2000 евро). И разбира се бях разбрал, че без сонар е като да ловиш гол, така че си купих и такъв и всяка рибарска джунджурия за която може да си помисли човек.

И тогава си помислих че живота е прекалено кратък, за да се лови само през летата и в почивните дни – защо не непрекъснато. Реших, че мога да се пенсионирам предсрочно стига жена ми да работи още. Казах си, че пенсионирането се прави веднъж и трябва да се отпразнува подобаващо. Как по-добре освен с нова лодка? Откакто почнах да ловя на муха бях престанал да се упражнявам и здравето ми беше отишло на кино и не можех да вдигам 4 метровата лодка на камиона. Виждал съм и други риболовни маниаци да си прецакват здравето и реших да се спася докато мога. Купих си нова СПРИНГ-КРИЙК – най-стабилната малка лодка на планетата. Струваше само още $2000, но безопаността и здравето са на първо място, нали?

Така, че ето ме пенсиониран, кампиращ на Логан-лейк, ловящ всеки ден с новата лодка и новия електрически мотор (нали трябва да пазим околната среда) и си мисля колко е глупаво само да отсядам тук. Защо не живея тук? И си продадох мястото на Тихия океан, а си купих друго в Мерит, и сега мога да ловя на ново езеро всеки ден в годината и да не напускам дома си (даже казах на жената, че може да се пенсионира ако работи на временна работа)

Единственото което ме тревожи е, че утре трябва да ходя до Ванкувър, което значи че ще пропусна цял ден риболов. Но поне ще мога да си взема новия калъф на Седж, който поръчах за новата ми мухарка Седж (не може да слагам хубава пръчка в калпав калъф, нали?)

Та ако си мислиш да ставаш мухар, размисли, остани си с блесните.

Лично аз, събрал през годините достатъчно опит и с блесните, и с мухите, си мисля, че горното важи като цяло за риболовът с изкуствени примамки ... wink

Сподели

Избрани рекламни съобщения за вас от Google