Здравейте колеги,

През последните години изграждането на водноелектрически централи у нас търпи бурно развитие. Възобновяемите енергийни източници са приоритет на енергийната политика не само у нас, но и в целия Европейски съюз. Производството на енергия от силата на водния пад в реките носи несъмнени ползи за цялата държава, заради факта че се създава брутен продукт, който не изисква ресурси, повишава се енергийната независимост и др. Никой не възразява срещу използването на реките с такава цел, стига, при производството на енергия от водата, да се спазват екологичните норми, за да може да оцелява животът в реките и около тях.

Статистиката показва, че в момента у нас има изградени и работещи около 200 малки водноелектрически централи, без да се броят подязовирните. Още около 280 централи се намират на различен етап на реализация, но при всички случаи имат вече издадени Разрешителни за водовземане от Басейновите дирекции. Някои са в процес на изграждане, а повечето търсят финансиране и строителството им може да започне всеки момент. Точната бройка на всички бъдещи ВЕЦ не може да бъде установена, но понастоящем има издадени разрешения за водовземане на още поне 400 точки по реките за бъдещо изграждане, без гореизброените. Дори данните в регистрите на държавните агенции се разминават и са непълни. Така например - за Басейнова дирекция Западнобеломорски район, общият брой на разрешенията за водоползване с цел - добив на ел. енергия от работещи и бъдещи ВЕЦ е за 516 точки по реките - само в югозападна България...

Какво се случва на практика?

Съгласно действащото законодателство - още при проектирането, и впоследствие при изграждането и експлоатацията, инвеститорите са задължени да спазват определени екологични норми. Най-важните от тях са:
* Да изпускат в реката задължително минимално водно количество след водовземането - с цел осигуряване оцеляването на екосистемите във - и около реката.
* Да осигуряват възможност за миграция на рибите и другите водни организми, посредством подходящи рибни проходи - пак с цел тяхното размножаване и оцеляване.
* Да събират и почистват натрупаните в задбаражните езера тинести наноси, посредством специални съоръжения, а не да ги изпускат в реките - основен проблем при русловите и нисконапорните централи.

Нищо от гореописаното не се случва на практика - почти без никакви изключения. Нещо повече:

* Една част от реките буквално пресъхват след водовземните съоръжения на деривационни централи, тъй като е хваната всичката вода, за да се произвежда ток, и нито капка не се изпуска в коритото на реката между водовземането и централата - в някои случаи, разстоянието между тях се измерва в километри.
* В останалата, преобладаваща част от деривационните централи, се изпуска толкова вода, колкото да поддържа само локви в реката. В тези реки не се наблюдава следа от живот.
* Ударно изпускане на тинести наноси и утайки след баражите на руслови централи - довели до масово измиране на риба и други организми в реката, какъвто е примерът с ВЕЦ Лакатник от 2008 година.
* През рибните проходи (с единични изключения) е невъзможно да преминават риби, освен ако не са сухоземни или алпинисти, със съответно оборудване. На някои места пък няма рибни проходи изобщо.
* Осушаването на речните корита - води до задръстването им с дървета, храсталаци и друга растителност, което е предпоставка за бъдещи наводнения при висока вълна. Например - коритото на р.Златна Панега след водовземането за ВЕЦ Румянцево

През последните години, от отделни хора или организации, са пускани множество сигнали до Министерство на Околната Среда и Водите (МОСВ) за подобни проблеми. В една част от случаите, след извършени проверки, са налагани нищожни глоби на собствениците (изразяващи се в печалбата от ВЕЦ за ден). Връчвани са им и задължителни предписания, които те не спазват, защото няма последващ контрол. В някои случаи няма никаква реакция от МОСВ изобщо. Но, при всички положения - със или без предписания - положението по реката си остава непроменено при следващи посещения!

Ето защо с доста усилия най-накрая като съвместна инициатива от:
Сдружение "Риболовен клуб Балканка" и WWF - България
създадохме портал за следене на Вецовете в България:

http://dams.reki.bg/

Надяваме се на подкрепата на колкото се може повече хора!!!
За повече информация може да посетите:

За сайта
За информацията в сайта
Как да помогна?

Каква е основната идея?

За случаите на нарушаване на екологичните правила - да направим всичко възможно за спасяване на живота в реките, след като държавата не го прави. За целта е необходимо да се извършва постоянен обществен контрол върху работата на колкото може повече съоръжения, изградени с цел производство на ел.енергия, и въвеждане на резултатите от контрола в цялостна база данни, която непрекъснато се обновява и допълва. Във всеки един момент, ще може да се проследява назад във времето:
1. Как е работило конкретното съоръжение?
2. Какво е направено, за да работи както трябва?
3. Как работи в момента?
По този начин събираната информация става достъпна за обществеността, за медиите, и за всички контролиращи органи на национално и Европейско ниво.

Организациите покрепили проекта за момента са:

    WWF - България
    Сдружение "Риболовен клуб Балканка"
    Спининг клуб "Стари Видри"
    Мухарски клуб "Стари Видри"
    Мухарски клуб "Стримерите"
    Федерация на Мухарите в България


Ако имате идеи, препоръки или каквито и да са предложения, моля да ги споделите с нас.

Сподели

Избрани рекламни съобщения за вас от Google

Моите клубове

Мухарски Клуб "Стримерите"

Спининг Клуб "Стари Видри"

Федерация на Мухарите в България

Европейска Флай-Фишинг Асоциация