Ку-ку, мили приятели, другари, корифеи, капацитети, колоси, ерудити и прочие, заредихте ли се подобаващо с положителни емоции през уикенда? Ние се заредихме, дето се вика, дори хубавата компания е достатъчна, дори и без риба, а ако има и риба, значи нещо не е съвсем наред …
Обичам такива тръгвания – измични, деликатни, хуманно ориентирани темпорално. Някъде към десет часа колесницата пристигна откъм Русе, натоварихме се достолепно и с три сака оборудване, досущ амбулантни търговци, и в страхотната компания на Росен и Бранко почти неусетно прехвръкнахме над Балкана. Пътуването бе приятно, уютно увити в плътна облачна пелена, като този умилителен ефект донякъде бе комплициран от преждеспоменатия Бранко, който периодично се жалваше, че видимостта нямала и десет метра, но то при видимост всеки може да върти геврека …
Като по чудо в сумрака не изтървахме отбивката за финалната дестинация, като именно в най-критичния логистичен момент бяхме настигнати от Стефко, който прелетя край нас на всъдеходната си колесница и след две цигански махали, три импровизирани бунища и около два километра изровен път стигнахме финалната права (която бе по-скоро циклоида със силно изразена денивелация и още по-силна обрастналост с всевъзможни увивни и бодящи видове. Парещи нямаше, но е само въпрос на време …
Реката обаче бе приказна и както всеки път всички битовизми останаха зад нас. Усетих, че витае някакво нетърпение, в което обаче липсваше състезателна отблъскващост, защото е меко казано досадно да случиш на хора, които се надбягват по баира, само и само да хвърлят преди теб. Този задушевен егрегор донякъде бе нарушен от Роската, които в бързо темпо хвана две риби, при това по необясними причини използвайки шнур. То не бяха мурафети, фасони, кастове по седем-осем метра… Така и не успях да разбера на какво се дължи тази претенция, като се има предвид, че много добре си замятах с четири метра флуоресцентно влакно (предварително си бях оставил шнура в Габрово, за да не се амортизира), докато Бранко се бе ограничил с около два метра лидер, практикувайки очевидно френски плувкарски риболов „на късо”, но без плувка. Много пестеливо момче е той – на няколко пъти едва не се удави, докато жертвоготовно се завираше в най-мощните бързеи, заради някакви закачки. Гледайки го как скрупульозно отстранява преносимите препятствия от речното корито, ясно си дадох сметка, че никога няма да го приемат в някои риболовни клубове, където подобни действия са табу. По време на тези процедури всички го наблюдавахме с известно притеснение, съзнавайки, че ако се намокри и трансформира в красива ледена шушулка, риболова приключва за всички – егоистично, както подобава на истински приятели…
Така в шеги и закачки продължавахме да пъплим нагоре, плътно увити в облачен саван, в който пред нас се разбулваха нови и нови красоти, както подобава на планината, в която просто няма нещо грозно. Бяха разчепкани всякакви глобални и злободневни въпроси, като не бе пощаден дори и Роман Мозер, към който всички питаем най-дълбоко уважение и така неусетно дойде време да обърнем полека-лека наобратно, рискувайки горските да хлопнат мандалото на бариерата, оставяйки ни да бедстваме насред гората, препитавайки се със сурова риба. Общо взето щях да го понеса по някакъв начин, стига Роската да бе продължи да си вади шнура, опитвайки се да внуши на всички категорично, че това е абсолютно необходим реквизит в мухарския риболов. За щастие, нашия приятел Стефко, който бе най-тих и уравновесен от цялата компания, ни бе донесъл подаръци под форма на приятни тумбести мускалчета с плодов дестилат, с чиято помощ сериозно възнамерявах да преодолея тези тежки моменти, но така или иначе се статрузихме навреме, бъбрейки развълнувано, приятно уморени, леко измръзнали и всички пипнали рибки (естествено подобаващо темперирани, тъй като бяхме подобаващо охладени). Елементарен, но съществен момент, напомнящ че риболова може да бъде нещо повече от красива разходка, дори и за този, който не е резултативно ориентиран…
Та това е в общи линии, мили приятели, другари, корифеи, капацитети, колоси, ерудити и прочие – сбирката завърши с подобаващ разбор на топли супи и сгряващи напитки, и обещание за следваща среща в обозримо бъдеще. Нещо, което без съмнение всички ще чакат с трепет, чепкайки отново и отново грижливо съхранените спомени …
„В изследване на новото“
Не можах да спя нормално … нали знаете преди риболов какви кошмари се сънуват.
Потеглихме рано, времето беше необещаващо. Мъглата ту изчезваше, ту се появяваше. Русе-Габрово мина в сладки приказки и планове. Взимането на Мунчо за предстоящ риболов винаги е свързано с много емоции.
„Без нипер и мухи не те пускамe в колата“ - посрещнахме сънения ни гид на вратата на блока. Мунчо смотолеви нещо по повод българската политика, за да се измъкне от положение.
Подкарах по-бързичко към Шипка. Изоставах от планувания график, но не … шанс никакъв. Времето за пътуване е загуба на време за риболов, но не и с Мунчо.
Прескачането от тема в тема … той го прави като древен философ. Няма смисъл, ред, връзка. По стар обичай си го прекъсвам на тема секс, с идеята да млъкне, но темата директно отива към сексапилната данъчна инспекторка от оня ден … Росен ме потупа по рамото да не се мъча. В същото време на мен ми изтичаха очите. Мъглата беше с видимост 5 метра, трябваше да карам с 15 км/ч.
Появи се малко видимост чак при Шейново. Моя навигатор се опитваше да вдене от кълбата в облаци вляво ли беше или в дясно. Накрая отбих и стартирах GPS.
В същия момент се появи в огледалото ми познат джип със старозагорска регистрация. Само ми свирна и аз подкарах след него. Със Стефко от Kазанлък се разбирахме с половин дума. Вече можех да карам бързо. Минахме покрай отчайващи картинки на мизерия, боклуци, сметища и дървена мафия. Наближихме реката и пак навлязохме в непрогледна мъгла. Бях втренчен в стоповете на Стефко,к ато се пазех от 50-метровата урва вдясно. Той караше смело и знаеше, че разбития път и огромните камъни, които падаха от склона, нямаше да ме спрат. Оставаха 1-2 километра до планираната дестинация. Балканът вдъхваше огромен респект с уникалните си чукари в каньона. Намерихме малко разширение по дърводелския път и паркирахме. Погледнах нагоре с ужас … имаше следи от скорошно паднали скали и си помислих на връщане мога ли да видя някоя 5 тонна скала върху Хондата?
Екипирахме се набързо и хукнахме към непознатата река.
Веднага ни посрещна грозна картинка от водохващане. След съоръжението реката просто изчезваше. Сви ме нещо в стомаха. Казах на Росен да снима, но още мъглата беше дебела. Още 50 метра слизане по благ сипей и усетих как ушите ми заглъхват. Чуваше се само шепота на реката. Мириса на влажни скали и мъх не може да се опише с думи. Смело нагазих в реката и подходих към най-близкия плаж за оценка на лазещи, плуващи и други насекоми под камъните. Открих нещо в светло кафяво и закачих ручейник на 10-ка за тежест. Росен подходи с по-елегантна схема … тандем 3.5мм и 2.8 мм заешки в тъмна и светла окраска. След второто подаване въдицата се сгъна и се появи слабичка красива балканка с черни точки и жълт корем. Разхвърляхме се по протежението на реката, като държахме визуална връзка. Реката беше девствена и ако имаше риби взимаха. Ручейника ми отнесе първата си риба с лекота. След кратка фотосесия красавицата си пое по пътя. Казах си: “Поне още 2-3 месеца им трябват да се угоят. Дивачките бяха дълги и слаби. Фрийстона откри невероятни гледки. Бързей се редуваше с големи огледала ... мечта за суха муха, но не и в тоя сезон. Направихме разбивка на положението на кратка почивка. Ицо извади пуристка дамаджана без етикет. Пробвах малка глътка и усетих парещ водопад в хранопровода ми. Очаквах ракия … И преглътнах сладката кехлибарена течност. Стефко съблече раницата си и извади огромен шоколад с всякакви ядки. Почна се обстоен обзор на положението. След няма и 5 минунта Росен ни нахока, че губим време. Минахме близо километър, краката ме боляха, камъните бяха хлъзгави, но всяка балканчица ми даваше още малко от силата си и продължихме да се борим със сипеите и огромните камъни. Следях часовника, защото имахме срок, след който пазача щеше да ни заключи. Нямах обхват, GPS-a едвам пробиваше през облаците и мъглата. Отбелязах си координатите и изкомандвах да се връщаме. Слизането беше къде по-приятно. Бях научил вече и пътя. Стефко спомена за курбан – чорба на връщане и това даде малко енергия. Погледнах назад самотния каньон и наум задрасках 3 дати от следващия месец…..
Това бе един от точно онези излети, които след време като се срещнем отново същите участници някъде ще си спомняме с умиление. Река в участък, на който никой от нас не беше стъпвал преди, красива природа, кристална вода, не малко на брой шарени пъстърви със среден размер около 25 см, високо в планината с приятели, с които можеш да си кажеш всичко и на които можеш да разчиташ за всичко - Безценно!
Отдавна съм махнал всякакви "влакна" и дълги поводи и си ловя пъстърва на нимфи с шнур. За пореден път се доказа, че с шнур и кастинг резултата никак не е по-слаб, отколкото риболова "на нимфа с влакно", който пък съответно много хора никак не харесваме и отъждестваваме с риболова на стръв. Естествено пръта е с бланки NEXT #3 10' - прът, с който ловя целогодишно всякакви риби - и с нимфи, и със сухи мухи и със стримери. Също за пореден път използвам и вече не толкова новия си нимфов шнур на Сноуби (Snowbee XS-Plus Nano-Tec DT Nymph #2-5 Fy Lines) - изключително тънък, с къса глава и ярък флуоресцентен преден край, който обезсмисля поставянето на каквито и да е индикатори, защото точно края на шнура играе ролята на индикатор на кълването. С този шнур , "Бог (Мунчо) ми е свидетел", си подавам по две нимфи, в случая едната с 3.5 мм волфрамова глава, другата с 2.8 мм, с 10-тина метра съвсем нормален кастинг. Естествено "Гебецройтер" стил - назад торбата ми минава под върха на въдицата, а при предния каст умишлено отварям торбата. за да избягна съприкосновението на волфрамовите глави с пръта. При приличен кастинг такова съприкосновение логично е изключено и няма как да се получи. Изключително тънкото сечение на шнура ми позволява абсолютно аналогично (както и само "с влакно") да си ловя безпроблемно и на къса "чешка" нимфа. Късата глава на шнура от друга страна позволява да се използва кръгово замятане или суич-каст и да се обръщат съвсем спокойно нимфите. А с нормалния каст при подаване срещу течението или леко косо нагоре (ъпстрийм) аз успявах позиционирайки се на изтичалото на пуловете да подавам на места, които иначе е трудно да се облавят само "с влакно". Резултатът определено бе налице - рибите вземайки нимфите за пореден път го доказаха. Лично аз смятам, че е крайно време риболовът с влакно и без шнур да престане да се нарича "мухарски" или "алтернативен флайфишинг" ... макар и да знам какъв спор е за това ... Всички големи фирми предлагат в продуктовите си линии нимфови шнурове - просто трябва да се използват ...
Искам да благодаря на моите приятели Христо Мурджеев (Мунчо) - Габрово, Стефан Стефанов - Казанлък и Бранко Марков - Русе за прекрасния излет!
