Отново уникална лекция на Бате Райко Загоров, представена на Националния Мухарски Събор Орешак 2010 !

Бате Райко ЗагоровЗдравейте и добре дошли на всички!!
За поредна година организаторите на мухарския събор ми гласуват доверие да подготвя кратка презентация на определена тематика, свързана с мухарските пръти. И ако миналогодишната презентация бе относително лесна за подготвяне, то тазгодишната представлява едно непосилно за мен, а и не само за мен, предизвикателство!!
Както няколко пъти съм споменавал в Акулата – бамбуковите пръти са като Вселената, а ние тепърва опознаваме т.нар. вътрешни планети от собствената си слънчевата система.... В крайна сметка в това няма нищо притеснително или укоримо – бамбукът се ползва за направата на пръти от над 200 години, а интересът към бамбуковите пръчки у нас се зароди в последните шест-седем години. А ако трябва да бъдем съвсем точни практически в последните две години част от колегите се задълбаха по-сериозно в материята....

Та в тоя смисъл за мен бе изключително трудно да направя такъв подборка от това двестагодишно човешко познание и опит, която да ви бъде едновременно и интересна и полезна. Доста се двоумих, и в крайна сметка прецених, че ще бъде безмислено да ви поднасям строго профилирани данни за тейпъри, инструментариум, похвати и т.н. и т.н., неща, които биха ви объркали и дори отблъснали от бамбука..... Затова реших да направя едно кратко и стегнато представяне на личностите, които са имали най-важно значение за развитието на бамбуковите пръти и завинаги ще останат в историята на мухарството като създателите на най-обичаните и известни класически тейпъри.

И така.....историята започва в периода между 1790 и 1845 година, когато се появяват бамбуковите мухарки във вида, в който са познати днес. През този период прътите се правят от най-различни дървесни видове, но постепенно бамбукът се налага като най-перспективния материал. Смята се, че през 1846г. оръжейният майстор Самюъл Филип от Ийстън, Пенсилвания и неговия син Солон създават първият хексагонален бамбуков прът от бамбук сорт Калкута. Според други източници Чарлз Мърфи прави хексагонални бамбукови пръти поне пет години по-рано от Самюъл и Солон Филип.

1. И тук идва нашият пръв герой – Хайръм Люис Леонард:


Превеждал съм някои неща за този велик майстор в Акулата, и само за това няма да се спирам подробно на него. Само ще отбележа, че приносът на Леонард е в три насоки – налагането на хексагоналната форма, въвеждането на специализирани машини / т.нар. ди бевелърс /, с които прецизира невероятно изработката на отделните части на пръта и, може би най-големия му принос, е ползването и налагането на сорта Тонкин като основен сорт бамбук за направата на съвременни пръти. В заключение ще кажа, че ползвайки астрономическата терминология от по-горе, Хайръм Леонард е като Слънцето в нашата система – около него гравитират такива имена като Фред Томас, Едуард Пейн и Юстис Едуардс.

2. Те са и следващите титани в света на щатския бамбук......Всеки от тях има свой уникален принос за развитието на бумбуковите пръти, но така или иначе, житейските им пътища се пресичат непрекъснато, затова и ги представям заедно. През 1906 година, само година, преди Леонард да умре, Томас, Едуардс и четвъртия билдър на Леонард – Ломън Хауес, се отделят и създават фирмата Томас, Едуардс и Хауес Род Къмпани недалеч от Хайланд Милс. Хауес умира след няколко години и на негово място се присъединява Едуард Пейн, като фирмата се преименува на Томас, Едуардс и Пейн . Сътрудничеството между тях е кратко, но през този период на бял свят се появяват едни от най-редките и ценени бамбукови пръти – Космик родс. След разпада за кратко Фред Томас и Юстис Едуардс обединяват силите си в Томас и Едуардс, като създават успешния модел Фон Ленгерк. По-късно, през 1900г. Томас създава Фред Томас род къмпъни, а Юстис Едуардс създава Едуард Род къмпани. Томас просъществува до 1950 година, когато комбинацията от ембаргото върху вноса на Тонкин бамбука и откриването на фибростъклото е фатална за фирмата....Едуардс фалира по същото време, като фамозния „едуард квадрат” на практика е заслуга на единия от двамата сина на Юстис Едуард – Уилиям Едуард.
Снимка на екипа на Томас Род къмпани:

3. Едуард Пейн – четвъртият билдър от обкръжението на Леонард, създава през 1898 година Едуард Пейн Род къмпани, като при присъединяването си към Томас и Едуардс не я закрива. През 1904г. Пейн въвлича в производството на пръти невръстния си десет годишен син Джим. Само след десет години – през 1914 г. Ед Пейн умира. По това време 14 годишния Джим вече е завършен майстор и без никакво притеснение продължава да прави пръти по моделите на баща си. Същевременно Джим експериментира с температурната обработка на бамбука и достига съвършени резултати. Той предлага пръти в две разновидности – т.нар. лайт бамбук, по дизайн на баща си и т.нар. дарк бамбук. През 1925г. Джим завършва работата си и по т.нар. тониращ процес и до смъртта си през 1968г. прави пръти, които са обекта на възхищение и до днес. Само вмятам, че съм имал удоволствието да държа в ръцете си пръчка, направена по един от Пейновите тейпъри – а именно Пейн 100. Казах го във форума, и тук отново ще повторя, че лично за мен, при цялото ми невзрачно познание относно бамбука това е квинтесенцията на бамбуковия прът!!!
Снимка на Джим Пейн:

4. На следващо място идва друг голям майстор на бамбука – дърводелецът Харолд Стийли Гилъм, или както е познат в света на бамбука „Пинки” Дребния Гилъм. Същият е роден през 1896г. в гр. Риджфийлд, целият му съзнателен живот преминава в това градче, където и умира през май 1966г. Гилъм е въвлечен в бамбука от Юстис Едуард, бил е близък приятел с Джим Пейн и Еверет Гарисън и по мнение на специалистите това прятелство се отразява и в разработваните от него тейпъри..Както казах, през целия си живот живее в Риджфийлд като е правил и продавал прътите в къщата си. Негов пръв помощник в производството и търговията е съпругата му Уини – опитна мухарка и бивша служителка на Орвис. Всъщност Гилъм я среща в Орвис, където самия той преподава родбилдинг в продължение на 5 години, и се жени за нея през 1946г. След смъртта му Уини запазва фирмата до 1991г. Прътите на Пинки Гилъм са едни от най-високо ценените от колекционерите, като цените нерядко достигат 15 – 20 000 долара.
Снимка на "Пинки" Гилъм:

5. Следващото голямо име при класиците е Лайл Дикерсън. Дикерсън е роден през април 1892г. и е бил търговец на недвижими имоти, който губи работата си през финансовата криза от 1929г.,, известна като Голямата депресия. Започва да прави пръти през 1931г., и благодарение на невероятните си технически умения без никаква странична помощ прави собствена планинг форм, миллинг машина и екипировка. Характерно за неговите пръти е относително стегнатия и бърз строй при безкомпромисно качествен финиш на пръта. Джеймс Шафт, съоснователя на Ескуайър мегъзин, казва така – „Прътите на Дикерсън са Гуарниери-то на драй флай акцията, докато прътите на Пол Йънг са Страдивариус-а на полупараболичната акция”. Дикерсън има двама възпитаника – Томас Бедфорд и Робърт Съмърс. Лайл Дикерсън умира през 1981г. Неговият магазин, заедно с цялото оборудване, е закупено от един от съвременните билдъри - Джон Пикард.
Лайл Дикерсън:

6. Пол Холдън Йънг е роден през август 1890г. в Чери Вали, Арканзас. Интересното е, че целият му творчески път е неразривно свързан с реката Ау Сейбъл и съпругата му Марта Мари. Повечето от невероятните му пръти са вдъхновявани именно от тази река и пречупвани през потребностите на съпругата му, която е била невероятна мухарка!! Йънг ще остане в историята на бамбука с уникалните си разработки за олекотяване на пръта, специализира тясно в двусекционните пръти, ползвайки открития от Пейн „спирал ноуд” метод. Всичките му пръти са ръчно обгаряни. След края на втората световна война наема Оугъст Пернак – талантлив пенсиониран инженер от Дженеръл Мотърс, който създава за него уникална фреза, даваща отклонение от отделните бамбукови части в размер на хилядна от инча. Наред с това Йънг открива и патентова уникални смеси за импрегниране на прътите си. Той е и един от малкото майстори, които са предлагали два отделни върха към бътовата секция – за суха, за мокра муха и дори за риболов само с примамки от рода на попъри и др.подобни!! За да оцените до какъв перфекционизам е стигнал Йънг в работата си, ще ви кажа само, че вероятно най-великият му модел – Пол Йънг Мидж, който е с дължина 6 фута и3 инча, предназначен за линия НЕН / или дабъл тейпър 5 по АФТМА / тежи невероятните 1.73 унции.....
Пол Йънг:

Вдъхновението в неговия житейски и творчески път - Марта-Мари:

Пол Йнъг на изложение:

7. Едмънт Еверет Гарисън е роден пре декември 1893 година в Юнкър, Ню Йорк. Той е електроинженер, дипломиран през 1916г. и работи последователно за Ню Йоркската центална железопътна инфраструктура до 1931г., когато е съкратен през Голямата депресия. От 1936 до 1940г. работи Пенсилванските железници и след това като консултант в различни фирми до 1970г. Умира през 1976г. Гарисън прави първия си прът през 1927г. под влиянието на доктор Джордж Паркър Холдър, автор на тогавашния бестселър „ Идилията на цепения бамбук” и негов съсед. Основната заслуга на Гарисън е формулирането на идеята, че при натоварването си пръта трябва да даде постоянен стрес / надявам се Ачо да ви обясни какво точно означава това /...и математически го доказва. Гарисън започва да прави сериозно пръти от 1931г. като ги номерова по интересен начин – например – А – 8 – 2 означава, че прътът е произведен през 1931г. / първата буква /, дълъг е осем фута и е вторият направен с тази дължина. Прътите на Гарисън са високо ценени, като цените им надхвърлят 10 000 долара.
Еверет Гарисън:

8. Следващото голямо име в света на класическите бамбуци е това на Едуин Къртни Пауъл. Това е родоначалника на прословутата фамилия, дала на света уникални мухарски пръти. Едуин Пауъл е роден през май 1878г. в Мерисвил, бил е пчелар и запален риболовец. Започва да прави пръти през 1910г. абсолютно неподготвен, без да прочете нищичко за тази дейност или някой можещ да му покаже. Цялата движеща сила у него е било недоволството от конкретния прът Леонард, който ползвал – основата му била много мека, целият се гънел и не се харесал като цяло на Пауъл...Интересното е, че само за няколко години Пауъл създава прекрасни бамбукови пръти, съперничещи нна моделите на останалите големи майстори. Едуин Пауъл е и първия майстор, който открива и патентова т.нар. холоу процес – отстраняването на сърцевината, което значително олекотило бамбуковите пръти. Прътите на Пауъл са простичко наречени А, Бе и Це тейпъри, като А са много бързи пръти, с върхова акция, трудни за начинаещите мухари, Бе – медиум фаст пръти за т.нар среден риболовец, и Це - бавни пръчки с относително твърд връх и мека бът секция, отлични за работа с големи и тежки мухи. Умира през 1966г. Другият голям принос на Пауъл в мухарската индустрия по принцип е откриването и патентоването на ъп локинг реел сит-а във вида, в който го познаваме днес. Както ви казах в началото Пауъл е голяма фамилия, в който всеки е бил отдаден и свързан с мухарството. Едуин Пауъл има три деца – Албърт „Бъди” Пауъл – който през 20-те години става щатски кастинг шампион и загива в катастрофа през 1936г., Уолтън Пауъл – роден през 1915г., който след втората световна война отваря собствена компания за пръти, и Клайд Пауъл. Третата генерация на фамилията е представена от Прес Пауъл – роден през 1946г. и починал през 2004г., след дълги години на борба с рака и с Чарлз Шваб, който елиминира фамилията от марката Пауъл. Юджийн Пауъл, внук на Уолтън, е четвъртата генерация на фамилията и продължава да прави пръти до днес! Едуин Пауъл прави само и единствено бамбукови пръти, Уолтън работи и с бамбук и със фибростъкло и с графит. Графитите на Уолтън Пауъл са тъмносиви и с метални втулки. А Прес Пауъл е „бащата” на едни от най-хубавите ИМ6 пръти, произвеждани на тоя свят в дома им в Чико, Калифорния. Юджийн се връща към наследството на дядо си и прадядо си и прави само бамбукови пръти.
Едуин Пауъл:

Патентования ъп локинг макародържач на Пауъл:

По-късен вариант на макародържача, характерен за графитните пръти на Пауъл:

9. Друго значимо име, с което смятам да приключа формалната част на темата, е Гудуин Грейнджър. Той започва да прави пръти в Денвър, Колорадо през 1919г., като от следващата 1920г. създава едноименната компания. Новаторството на Грейнджър е в ползването на сяра и парни бани за тониране на бамбука. На практика той е един от първите майстори, които предлагат изключителна приятния от естетическа гледна точка равномерно тъмен, не обгарян бамбук. По късно тази технология е доразвита активно от друг голям производител – Хедон.

Уважаеми приятели, този списък може да бъде продължен поне с още десетина имена на велики класици на бамбуковите пръти и тейпъри, но смятам да спра дотук......Целта на настоящето изложение не е строгата статистика, а по-скоро чисто информационно да ви запознае с най-значимите ранни майстори и да събуди интереса у вас към бамбуковите пръти. Само ще отбележа, че наред с тези титани и ненадминати майстори, още десетки повече или по-малко известни фирми и имена произвеждат масово бамбукови пръти – Монтагю, Хорокс и Иботсон, Соут Бенд, Фред Дивайн, създал и патентовал изключително интересния спирал хекс род, Райт и МакГил, Усла родс, Крос Родс къмпании т.н. и т.н. Техният принос е съизмерим с този на големите имена, защото в крайна сметка първия допир на масовия риболовец с бамбука обикновено е бил именно с подобни ниско и средно бюджетни / ако ползваме съвременната терминология / пръти.

Държа да направя още две уточнения – не може да не ви направи впечатление, че всички, за които стана дума дотук, са представители на щатската индустрия. Определено данните за европейските майстори, и в частност тези от Англия, са твърде, твърде оскъдни. Като изключим няколко от по-сериозните имена – Харди, Алкок, Милуордс, Шарпс, Фарлоу и Едгар Сеали, останалите английски майстори тънат в абсолютна тъма и поне за мен, а предполагам и не само за мен, е абсолютно невъзможно да открия каквото и да било за тях....Повечето от тях са били локални майстори и обективно не са имали шанса да оставят следа в историята.........На следващо място английските големи имена поне по скромното ми мнение, доста "тъпчат на едно място", правейки дълги години относително дълги и тежки пръти, пръти с типичната английска акция, докато в общи линии всички американци експериментират непрекъснато с тейпърите и търсят пътища за снижаване на теглото.....В този смисъл американците са много по-иновативни и креативни натури и в крайна сметка се превръщат в движещата световна сила в света на бамбука.

Второто ми уточнение е за момчетата с дръпнатите очи......Докато се ровех из „прашасалите страници” на нет-а все не ми излизаше от главата въпроса – докато Леонард и Пейн са цепели Тонкин-а, какво ли са правили синовете на шогуните.....Ами...оказа се, че не са спали . Съществуват данни, че поне 150 години по-рано от американците японцците са ползвали бамбука за направата на мухарски пръти..... Характерното за ранните японци е работата с местни видове бамбуци – Мадаке и Мосонаке и тоталното елиминиране на метала при направата на втулки – всичко се е правело от бамбук и наблягането на кръглата форма.
Хексагоналният прът е представен за пръв път в Япония от Ищимацу Тада, създателят на прословутата фирма НФТ / Нипон Фишинг Текъл /. Интересен факт е, че следвоенният министър-председател на Япония Шигеру Йошида купува два пръта на Тада, които подарява на Уинстън Чърчил и Дуайт Айзенхауер. Може би те все още се съхраняват някъде на Даунинг Стрийт и Белия Дом.

Съвременните японски майстори правят невероятни произведения на изкуството от бамбуковите пръти, както всъщност и при фибростъклото и графитите, но по-интересното е, че имат „традиционалистични” движения, които твърдо работят с местните бамбуци и са довели кръглата форма до перфекционизъм. Според мнението на запознати с тяхната работа, традиционните пръти Моронаке имат стегнат строй, подобен на графитни пръти, и са много близко до съвременния риболовец като поведение. Най-добрите майстори експериментират с различни сортове местни бамбуци за направата на различните секции на пръта, съответно променяйки акцията на същия. Имат изработн през столетията процес за изправяне на стръковете бамбук и правят всички познати видове безметални снаждания - шпиготи, тип овър бът, слийв ферул.....Ето няколко снимки на традиционен прът Моронаке:


Местен вид японски бамбук:

В заключение ще ви покажа няколко фотоса на пръти на съвременния майстор Крис Карлин......а защо от него...това ще ви обясни Ачо...

Това е от бат ви Райко.......

Поздрави на всички!!!!  


 
Сподели

Цитати от приятели

" Станислав Мънков - София Тая година като за първа с мухата съм решил да я изкарам с 2 шнура и една мухарка -2.55 м, а пък догодина живот и здраве ще взимам една по малка за пъстърва! Вие как мислите 2.55 става като за първа година нали? Бат Стане, какво ще кажеш за мухарка по къса от 2,40 4 клас добра ли е за пъстърва в малки реки и потоци или е прекалено слаба и ...мека?? (Дек.2004) "
Станислав Мънков - София

Избрани рекламни съобщения за вас от Google

Моите клубове

Мухарски Клуб "Стримерите"

Спининг Клуб "Стари Видри"

Федерация на Мухарите в България

Европейска Флай-Фишинг Асоциация