- I-ви Български Национален Мухарски Събор - Леденик 2008 - общ филм
- Мухите на Филипов и Мънков
- Мишката
- Родбилдинг - Иван Пигов
- Стоян Филипов и Станислав Мънков в Нова Зенландия
- Мнения на участници след събора
I-ви Български Национален Мухарски Събор - Леденик 2008
Част I
Част II
Мухите на Стоян Филипов и Станислав Мънков
Част I
Част II
Част I
Част II
Част III
Част IV
Стоян Филипов и Станислав Мънков в Нова Зенландия
Част I
Част II
Част III
Част IV
Част V
Част VI
Здравейте всички. Получи се великолепно - много хора, много усмивки. На едно место бе събрано възможно всичко за мухарското братство - топ пръчки от водещи фирми в родбилдинга като Sage, Hardy & Grays, St.Croix и уникалните скандинавски Guideline, през изобилието на материали и инструменти за вързване на мухи от Hareline и Dr. Slick, до неограничените възможности за изпробване на мухарските шнурове от Cortland, Shakespeare, Scientific Anglers и Hardy. За първи път у нас беше представена и една от топ фирмите за обувки в света (Korkers) даваща на мухарите комфорт и сигурност. Невероятно впечатление направиха уникалните ръчно изработени кепове от колеги от Плевен и Перник. Всеки желаещ получи отговор на всичко каквото попита от консултантите на представените фирми както и от всеки знаещ колега. Изобилие от пръчки и макари, изпробване на безброй шнурове, практически насоки в родбилдинга, видео репортаж от нашите участници на световното в Нова Зеландия, демонстрация на вързаване на мухи и работа с различни инструменти ... и много бира. Имаше уникални кастинг демострации от Лъчо Минев и Иван Михайлов, а Мънков показа как човек като се измори от риболов може да хвърля и седнал. Направихме и първия импровизиран "битак" за мухарски неща като много полезни неща смениха притежателите си. Росен, освен здравата организация на събитието, се бе погрижил и за почетни грамоти връчени на хора спомогнали за развитието на съвременното мухарско съобщество. Д-р Косьо не пожали сили и въртя камерата през цялото време, предполагам ще имаме и поредния хубав филм за всички които не успяха да дойдат. Вечерта премина на едни дълги маси с много блюда, Бургас 63 и безкрай сладки приказки. Имахме поздрави с микрофон на ушенце от типа "... за една мухарка и още нещо..." . Сервитьорката остана в шок след като към 02.00 часа поискахме десерти и тя каза че няма, Ники Алема и вика ".. като няма десерт дай по две кюфтета..." Яко смях от сърце. Зиги е страхотен пич, но сутрин много му се спи. За мастиките , Мунчо и пуризма няма да пиша, че .... - Д-р Мишо Пенков
Още не мога да намеря нужните думи, за да опише това, което видях през тези два дни. Бих го определил като празник на духа. Изключително щастие и благословия е да общуваш с хора, с които споделяте общи виждания. Не мога да изредя всички, с които имах възможност да се запозная - за първи път, или наживо, страх ме е да не пропусна някой! Благодаря за приятните моменти, предоставените възможности и споделения опит от по-знаещите, по-можещите и по-благородните от мен, на които не им досвидя да го раздават с пълни шепи! Специални благодарности на хората от "Алем" и "Бент". Пожелавам им всичко най-добро и много успехи във всички начинания! - Христо Мурджеев - Мунчо
Открито писмо до Росен Сега ше пиша.. Ще пиша за смутените хора....А идеята – прекрасна ! Здравей Роска, Не стига, че събра толоква хора от цялата страна , но се погрижи да обърнеш внимание на всички. Знам ,че вече си тиимбилдър с опит .., но мухарите сме чепато и упорито племе и няма така лесно да се дадем!!! Свалям ти шапка още веднъж, за всичко което направи и правиш.. Не мога да си представя нещата без твоят упорит ентусиазъм и настървение.. Категирчният ти отказ за помощ е основната причина за гузноватия привкус от всяка изпита съботно-неделна бира в тази жега..докато те съзирам между капките на изпотеното стъкло да се потиш пред поредната програма , табелка или етикет.. Не може повече така..! Или спираме бирата, или те пращаме на клонинг .. Мънков ще помогне .. ,че там в Англия са доста по-напред.. Събрахме се да разменим монети. Монети без определена стойност.. Всеки сам ги оценява.... Уникални и редки , стари ,нови , цветни и уловисти. С характерния нюанс на всеки български и не толкова български град...Монети с място - всеки сам да сложи точното количеството достоверност.. Пари , пари, пари валят отвсякъде .. пари от нрави , пари от впечатления,..... Есенция от всички случаи.Цеден със месеци експеримент..Монетите са лично-уникални.Увеличават стойността си с всяка прехвърлена ръка.. Подръж за малко. После подай на приятел.. Усещаш как се полират , изглаждат, набъбват .. Правят всичко възможно и лесно. Вързват недовързани мухи , сглобяват недонаправени въдици..отварят вратите на непознатото и интересното и запалващото... Пари специално приготвени да се дадат ! Видях момчета от цялата страна.. Колите “За Събора” ярко светеха още по пътя.. Онзи характерен безпогрешно разпознавам блясък в погледа личеше отдалеч. Роден от доброволната самоопределеност на съпричастие с почти тайното ни и на външен вид загадъчно и почти неразбираемо общество.. говорещо сподавени разкази с характерните убедителни натъртвания на определено място пред лакътната свивка.. Всъщност, доказващи със силата на натиска истинността му. Индивидуалното усещане за дозирана хвалба и вътрешна критичност е единствената мярка , която безпрепятствено прелива между нас.. Както веднъж бях писал.. Разкази в които всичко си вярваме.. Защо , не?! Видях опит , видях знаене , видях мерак , видях, видях , видях..и блясък от лаково покритие, за съжаление , не само по мухарките. Видях и ,че почти никой не се интересуваше от реката..Казваш , преодоляхме го..! Тя, разбира се, ни го върна със същото..Обидена и закривена.. Не пропусна да прояви характера си .. На мен лично ми отне около 4 часа и десетина мухи .. от най-добрите. На вас, незнам..Говоря не за конкретната река .. говоря за реката въобще.. - полето на което се води “сражението” ... Какво усетих..? Усетих любопитство , усетих , смут , усетих желание , усетих обърканост , усетих благоговеене , усетих елегантност , усетих стил и красота. Какво помирисах ? - Пропускам.. Ще сменим задължитено базата следващият път.. Какво чух?... Чуйте и вие.......ето тук... звукът от перфектната сглобка , лекото девствено шумолене на калъф изнизващ се от новият си тубус.. Лекото проскърцване на гладка шнурова повърхност..Плющене от косене на трева с мухарка.. Нежният, готов за подвизи аванс.. Чух как излиза потта от кожата под палещото слънце..изтикана от безжалостният упорит ентусиазъм мотив – “Да пробвам всичко.”..То е тук!...Кога , ако не сега!.. Чух и себе си с незадените “на глас” въпроси . Къде ни е общата снимка от събора ,например .. защо се получи така..Къде са хората с които исках и държах да се запозная .. Къде е смелостта на знайни и незнайни колеги, несмеещи да кажат какво става на тяхната река в тяхното село и град.. Виждам много лица... Кои са !? Ловят ли ? Какво ?.. Къде са техните лични колекции от мухи и впечатения.. Какво като реката е Арда или Върбица..Исках да видя те как усещат реката си ..Тук там ги виждам случайно попаднали в кадър.. За тях основно дойдох .. Да взема техните “пари” наситени само с това ,което те биха искали да споделят ..Моите ги дадох..и пак ще ги раздам..Къде сте бе,хора? Стана малко като с онзи клиент ,който си поръчал да му нарисуват картина ..и не искал да плаща високата цена ,”щото платното било вече изцапано..” Та, и моят анализ е поизцапан с някои боички, които не успях да пропусна въпреки широко затворените си очи.. Вярно, тръгнах към събора с предубеждение....След последните злощастни опити за разкривен ,нескопосан опит за шофоьорски хумор, чиито обект се оказах..не ми се идваше въобще../ Хем ще видя този с хумора какви щеше да ги свърши../ Обикновено съм нахъсен до последно.. Премислям и преценям дни наред .. да подготвя , да взема , да направя , за всекиго да има по нещо.. Този път реших да не участвам..Просто ей така .. да гледам просто отстрани .. И “моят” събор се оказа различен. Дано седващият път да говорим и виждаме едни и същи неща.. Явно ще продължавам да стискам широко затворените си очи! Но този път ще ги стискам оптимистично... и то точно заради хората ,които не видях и не познах.. Може да сте малко , но сте ми най-ценни!... Роска, втрещи ни с тези награди....Най-голямата е за теб! Както знаеш ние повече приказваме..Сега ми е криво... Преди време получих една подобна за десетгодишна борба със слепотата в България.. Смисълът на тази ми се струва същият , но тази ще я ценя значително повече ,защото е спонтанна и от още по-«горящ» от мен човек. Ще се опитам поне да я оправдая. /Даже прописах ../ Дано съм на прав път.. с всичките си неразбрани постъпки.. Поклон , Д-р Косьо
Роска, нали се сещаш за онези пожълтели черно-бели снимки, спомен от учредяване на нещо или участие в нещо. Обща снимка на всички делегати или участници в събитието, която дядовците с гордост показват на внуците си, посочвайки се като доказателство, че и те са били там. Та, аз след години няма да мога да извадя овехтяла дигитална снимка и да кажа на внучето си "Тук дядовото сме на ПЪРВИЯТ мухарски събор в България. А това тук съм аз - вярно, най отзад и по встрани, ама нали поне бях там. А на тази снимка пък дядовото, съм се снимал лично с Организаторът на Събитието - г-н Росен Велев. Сещаш се, говорил съм ти за него, оня с архаичния (вече) гащеризон на Снууби, дето с архаична (вече) карбонова мухарка на Уинстън ловеше двукилограмови разспери по Янтрата. Ех, какви времена бяха тогава ...... " - Ангел Обретенчев
Какво чух?... Чуйте и вие.......ето тук... звукът от перфектната сглобка , лекото девствено шумолене на калъф изнизващ се от новият си тубус.. Лекото проскърцване на гладка шнурова повърхност..Плющене от косене на трева с мухарка.. Нежният, готов за подвизи аванс.. Чух как излиза потта от кожата под палещото слънце..изтикана от безжалостният упорит ентусиазъм мотив – “Да пробвам всичко.”..То е тук!...Кога , ако не сега!..
