Всеки от нас помни първия си допир с мухарката. Всеки от нас помни онзи сакрален момент, в който за първи път я е хванал в ръце. Точно за това “хващане” (или така наречения “грип”) става въпрос в тази статия и преди да се научите да хвърляте добре е задължително да знаете как правилно да държите мухарката. Правилният захват е от изключитено голямо значение и ще му обърнем достатъчно внимание.


Захват с водещ палец (Thumb on top)Захват с водещ палец (Thumb on top)

Подходящ захват за големи класове мухарки, тежки примамки и далечни дистанции. При този захват енергията от ръката много по-ефективно се предава на пръта, стоповете са много по-отчетливи и точни. Това е любимият захват на американската школа във флайфишинга и определено препоръчван от такива имена като Joan Wolff, Mel Krieger, Lefty Kreh и други. Много лесно обаче се “чупи” китката и поради тази причина според мен е изключително неподходящ за начинаещи. Корковата дръжка на въдици предназначени предимно за този захват се нарича "Full Wells" от приликата с камбани на двете разширения в краищата на корка, като мястото е много подходящо за поставяне на палеца.


Захват с водещ показалец (Pointer finger in top)Захват с водещ показалец (Pointer finger in top)

Много добър захват, изключително често използван при по-ниските класове пръти и от риболовци, обичащи по-малките реки и потоци и деликатните полагания. Това е захватът, който дава много по-голяма прецизност и точност на подаването на мухата, както и много по-добро усещане и финес. Слаб захват за далечни подавания или по-висок клас пръти. Изключително подходящ за начинаещи поради невъзможността да правят грешни движения с китката. Дръжката на тези въдици се нарича тип "Cigar" (пура) или "Half Wells" (камбанката е само в долната част на грипа) или производните им вече още по-фини - "Super / Ultra Fine Cork Grip". Изпиляването на корка в горната част е удобно за поставяне на показалеца.
Разликата в горните два захвата може да се опише много лесно само с три думи - силата срещу чувствеността.


Захват между палеца и показалеца (V-Grip, Golf Grip)

Този захват няма да го коментирам, защото не го разбирам. Това е захват за световни състезатели и шампиони по кастинг като Tim Rajeff примерно, но там подаването е доста различно от при свободния риболов.


При мен нещата изглеждат по следния начин - при риболов на пъстърва в нашите малки реки и потоци (по-скоро дерета) задължително ползвам захватът с показалеца напред, както и почти без изключение и при риболов на кефал по големите реки, не рядко и с огромно количество изваден шнур. И въдиците, които ползвам при този тип риболови в тези класове - 4-ти и 5-ти са с такъв тип дръжка - с изпилен конусовиден корк напред и удобни за поставяне на показалеца (Cigar Cork Grip). Когато риболовствам за по-големи хищници като распери, щуки, бели риби и т.н. използвам 8-ми и 11-ти клас мухарски пръти, много големи примамки, нерядко и потъващи шнурове - там захватът ми е задължително с водещ палец - само този захват ми дава нужната сила и контрол върху цялата линия във всеки един момент от кастинга. При тях коркът е шлайфан точно за да е удобен на палеца (Full Wells Cork Grip).
Независимо от захватът, който ще предпочетете (а защо не и двата в различните ситуации) има няколко важни неща, които трябва да знаете за държането на мухарския прът. Изключително важно е да се държи здраво въдицата, за да се гарантира добър контрол върху нея и съответно върху цялата линия, но трябва да внимавате и да не прекалите с вложената сила. Обикновено стягането на мускулите е между стоповете, докато след всеки стоп ръката леко се отпуска през времето на летенето на шнура във въздуха. Ако държите постоянно прекалено стегната ръката си след не повече от час ще усетите жестока умора и кастинга ще стане страшно натоварващо занятие. Обикновено това се получава при начинаещи риболовци, които отдават факта с умората на причини като “цена / тегло на пръта”, “недобър баланс с макарата” и подобни, а най-честата е точно прекаленото усилие, с което държат въдицата и неправилния кастинг, естествено. На много места в литературата захватът на въдицата е сравняван с държането на птичка - достатъчно здрав, за да не избяга и достатъчно фин и деликатен, за да не я нараните. Към тази мисъл аз бих могъл да добавя и “точно и премерено стискане в определения момент” - когато “птичката тръгва да бяга” или в нашия случай - когато натоварвате въдицата между стоповете. Аз често ловя риба с висок клас въдица от тъмно до тъмно посред лятото, което прави повече от 15-16 часа непрекъснат риболов без да чувствам умора в ръката - това означава само едно - комфортния грип е изключително важен, както и че “грешни” захвати няма - щом ви е удобно и комфортно, успявате да хвърляте добре и не усещате умора - независимо какъв е - това е вашия захват! Въпреки последното изречение и по-скоро като съвет за началото - избягвайте захвати като на долните снимки или чупене на китката като на последната - най-често допусканата грешка - пръта трябва да е продължение на ръката, а не перпендикулярен на нея като на снимката, но това ще го разгледаме в друга тема.

  


Редактори на тази страница са Тодор Атанасов (Theo Atanassov) и Станислав Мънков - единствения сертифициран кастинг инструктор в България

 

 

 
 
 
 
Сподели

Цитати от приятели

" Веско Ранчев - Хасково Кастинга си е мой - нещо по-малко от всички учители ...   "
Веско Ранчев - Хасково

Избрани рекламни съобщения за вас от Google

Моите клубове

Мухарски Клуб "Стримерите"

Спининг Клуб "Стари Видри"

Федерация на Мухарите в България

Европейска Флай-Фишинг Асоциация